Ситуацията в Австралия / Нова Зеландия

И в Австралия, и в Нова Зеландия замърсяването с миризми се третира по подобен начин като замърсителите на въздуха като серен диоксид и азотен диоксид.

Миризмата се контролира съгласно Закона за опазване на околната среда от 1997 г. в Австралия и Закона за управление на ресурсите от 1991 г. в Нова Зеландия и Правилника за управление на ресурсите от 2004 г. [97]. В двете страни съществуват строги критерии за оценка на миризми.

Критериите за оценка на миризми в Австралия и Нова Зеландия се използват предимно за сравняване на концентрациите на миризми от изхода на модела на дисперсия, в ou ∙ m − 3, със съответната държава и посочете ориентировъчните стойности на миризмата, за да се определи дали е възможно да се появят неприятни или обидни ефекти. Въпреки това, въпреки че изглежда има преминаване към подход за оценка, основан на риска, т.е. Западна Австралия. Като цяло оценките на миризми и в двете страни вземат предвид документите с насоки за миризмите, които придружават всяка държава в Австралия, с един единствен документ с насоки в Нова Зеландия. Подчертава се, че насоките и критериите за оценка на миризмите в тях не са предназначени да се тълкуват като тест „успешно или неуспешно“. Насоките имат за цел да осигурят рамка за ефективно планиране на проекти и регулаторен режим за дейности, излъчващи миризми. Други ключови моменти, свързани с оценката на миризми съгласно австралийските и новозеландските насоки, са следните.

Нито Австралия, нито Нова Зеландия предоставят различни критерии за оценка на миризми според активността на миризмите. Това означава, че фермата за бройлери се оценява със същата степен на миризма като свинарник или ферма за кокошки на слоеве. Критериите за оценка на миризмите обаче могат да варират в зависимост от размера на близкото потенциално засегнато население. В няколко щати в Австралия, а именно, Нов Южен Уелс, Южна Австралия и ACT (Канбера), се прилагат редица критерии за оценка на миризми в зависимост от чувствителността на населението, определена от броя на населението.

Например в Нов Южен Уелс едно пребиваване се оценява на 7 ou, докато за по -големи популации, където ще има по -голям диапазон на чувствителност към миризма и по -голям брой по -чувствителни индивиди, допустимата граница на миризмата се определя като 2 оу. Ако източник на миризма е в район със селска резиденция на север и град с 500 души на юг, тогава подходящият критерий би бил 7 ou за единичното жилище и 3 ou за града и прилежащите къщи.

Европа

Карта на Европа

Азия

Карта на Азия

Южна Америка

Карта на Южна Америка

Северна Америка

Карта на Северна Америка
Bulgarian BG Catalan CA English EN French FR German DE Greek EL Italian IT Portuguese PT Spanish ES